"Тази война е най-лошият сценарий за държавите от Залива"

Дейвид Джалилванд е изследовател в Германския съвет за външни отношения и управляващ директор на консултантската фирма "Orient Matters". Германската обществена медия АРД разговаря с него за ескалацията на войната в Иран и какво предстои за държавите от Залива.

АРД: Преди сегашната война Иран бе смятан за много отслабен. Сега с различни реакции и нападения той показа, че може да вземе за заложник и целия регион, и световната икономика. Не можеше ли това да се предвиди?

Давид Джалилванд: Факт е, че през последните години Иран изгуби много от влиянието си в региона. Редица военни групировки, съюзнически на Иран, бяха сериозно отслабени. Иран загуби най-важния си държавен партньор - режима на Асад в Сирия. На този фон се установи впечатлението, че позициите на Иран са отслабени. Това със сигурност е вярно на фона на ситуацията преди години. Въпреки всичко обаче иранската опасност не бива да се подценява. Иранските власти и стратези винаги са давали ясно да се разбере как биха реагирали на голям удар от страна на Израел и САЩ - с регионализиране на конфликта. Т.е. това, което наблюдаваме в момента, не може да се определи като неочаквано.

Техеран си е извадил изводи от предходните атаки

Какво отражение ще има това извън войната, която все някога ще свърши? Дали Иран няма да излезе от нея дори по-силен – може би не що се отнася до неговите непосредствени военни способности, но с поглед към потенциала му за натиск върху региона и върху световната икономика?

Д. Джалилванд: Въпреки всички щети, които Иран в момента нанася на региона, в резултат от войната възможностите на Техеран ще бъдат значително ограничени. Някои поддръжници на войната казват, че самото ограничаване на ядрената програма ще е постижение. Освен това са пострадали важни части от иранската инфраструктура.

Икономическите последици от войната ще бъдат огромни - на фона на и без това много напрегнатата социо-икономическа ситуация. Затова не бих казал непременно, че Иран ще излезе от тази война по-силен, но е факт, че нападението срещу територията на страната води до значителни икономически и политически разходи, които дават отражение и върху световната икономика.

Мнозина в Иран смятат, че реакцията на Техеран на предишни нападения е била твърде слаба и това е мотивирало САЩ и Израел да нападнат сега. Това е ключово за разбирането на сегашния ирански подход - Техеран се опитва да демонстрира този път, че нападение срещу него несъмнено ще дестабилизира целия регион, а и световната икономика. Те не само се опитват да увеличат стойността на войната, за да създадат условия за примирие, които биха били изгодни от иранска гледна точка, но и се опитват да възстановят в бъдеще способностите си за възпиране.

Огромният проблем за държавите от Залива

Държавите от Персийския залив търпят както краткосрочни, така и дългосрочни загуби от тази война. Вероятно ще пострада и имиджът на тези държави като сигурно място за инвестиции. Какво означава това за тях?

Д. Джалилванд: Тази война е най-лошият сценарий за държавите от Залива. Те форсираха един икономически и обществен модел, който се основава на обстоятелството, че представляват един вид остров на стабилност в много сложно геополитическо съседство; че дават възможност за инвестиции и диверсификация извън петрола; че са средище на световната икономика по отношение на веригите за доставки, морската търговия, но и въздушното движение. Всичко това бе поставено под въпрос от тази война.

Но има и нещо още по-лошо - през последните седмици и месеци те предупреждаваха, че такава война може да се развие по този начин. Те традиционно имат близки връзки със САЩ, инвестирали са там, поддържат стратегическо партньорство. Някои държави от Персийския залив нормализираха отношенията си с Израел. Всичко това обаче в крайна сметка не помогна и не можа да възпре администрацията на Тръмп от нападенията срещу Иран, предприети съвместно с Израел.

Как оценявате отраженията върху отношенията към САЩ като партньор в този регион и върху Израел? Дали арабските държави ще се ориентират по нов начин?

Д. Джалилванд: Те със сигурност ще трябва да преосмислят отношенията си със САЩ. Дори само поради това, че досегашният модел вече не функционира, както виждаме, и иранските ракети удрят по държавите в Залива и съсипват там централни елементи от икономическата инфраструктура. Мисля, че е твърде рано да се каже, че те изцяло ще се обърнат гръб на САЩ, а и нямат алтернатива. Нито китайците, нито руснаците биха били склонни или способни да им предложат партньорство в сферата на сигурността в тази форма.

Но те трябва да се преориентират и да помислят дали под някаква форма не могат да стигнат до формула, с която да могат да гарантират сигурността си в бъдеще. В този смисъл предизвикателствата, пред които са изправени държавите от Залива, съвсем не са много по-различни от тези, пред които стоим и ние в Европа, след като дълго време сме поддържали партньорство в сферата на сигурността със САЩ, но вече нямаме сигурност доколко то ще продължи да съществува в бъдеще. Затова според мен държавите от Залива са и важни дипломатически партньори за Европа.

Можете ли да си представите, че държавите от Персийския залив ще се намесят във войната? И кой би бил най-желаният изход за тях?

Д. Джалилванд: Най-желаният изход със сигурност би бил войната да приключи максимално бързо. Големият стратегически въпрос пред държавите от Залива е дали ако се намесят, това ще ги доближи до целта за постигане на примирие или не. Не мога да си представя, че подобна намеса може да доведе до бързо приключване на сраженията.

Трябва да помним, че вече сме виждали поредица ескалации в Близкия изток, но още не сме стигнали до крайна точка. Иран има възможности да разшири конфликта още повече, може да нападне още по-интензивно енергийната инфраструктура в Персийския залив, може да активира хутите в Йемен, които до момента са по-скоро сдържани. Има редица точки, в които държавите от залива са уязвими - като например съоръженията за обезсоляване на морска вода, от които метрополиите там зависят много и които до момента останаха по-скоро невредими.

Автор: Екарт Аретц (АРД)